(Mary Cassatt - Kiss for Baby Anne, 1897г.) Човек се ражда

(Mary Cassatt - „ Kiss for Baby Anne ", 1897г.)

Човек се ражда в света с несъмнено познание. И като се жениш, би трябвало да намериш оня, който е избран за тебе, с който можеш да живееш. После можеш да се ожениш, да ти се родят деца. Определено е какъв брой деца ще родиш.

Не е разрешено на майката и бащата да раждат деца без Любов... Като се дамите, наградите Името Божие сред вас. Не е ли Бог сред вас и женитбата и раждането на децата е комерсиална договорка.

Защо майката ражда деца? - За да се научи да люби, а в същото време да разсъни любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и в случай че те не й дават отговор с обич, тя не е същинска майка. Тя би трябвало да има отношение освен към телата на своите деца, само че и към душите им. Ако не може да влезе по отношение на душите им, тя остава непозната за тях; в същото време и те остават непознати за нея. Една от аргументите за гибелта на децата се крие в майките, а точно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им... Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било положението на майката, като бременна, такова ще бъде и детето. Каквото е вложила майката в детето си, като зародиш, това израства. Каквото се споделя за майката, същото се отнася и за бащата, тъй като те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са основни фактори за създаване бъдещето на своите деца.

Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти би трябвало да вложиш подобен живот в детето си, който да разсъни Божественото в него. Само по този начин роденото дете е в положение да се жертва за майка си и за татко си. Дете, което не е родено по този метод, колкото повече пораства, толкоз повече се постанова на родителите си.

Жената е всеки път такава, каквато е родена... Мъжът е всеки път подобен, какъвто е роден, не мислете, че ще го извършите светия в този свят. Светията се ражда подобен. Добрата жена се ражда и положителният мъж се ражда, отсетне не могат да станат положителни. Не е ли роден един човек добър, работата е свършена.

Щом се явят майката и бащата и детето ще пристигна. При бащата ще пристигна момичето, при майката момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, девойки се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече татко си, а момчето - майка си. Бащата предава любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката й предава своята просветеност. Ако бащата е телесно слаб, ще съобщи тая уязвимост на щерка си. Тя ще бъде физически слаба - по бащина линия, а умна - по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има крепко тяло. Случи ли се майката да е едва умна, и дъщерята ще бъде такава. Добре е при крепко тяло да има отличен, добре развъртян разум. Когато се основава семейство, би трябвало да се съблюдават законите на рационалната природа.

Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата. Последният се употребява от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича татко си, а синът - майка си. Ако едни родители имат единствено щерка, бащата умира по-рано и влиза в дъщерята, там продължава да живее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се роди момче, бащата е вложил капитала си, а майката го употребява. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще научат смисъла на едната трета. Ако дамата не стане майка и мъжът не стане татко, те в никакъв случай няма да схванат смисъла на цифрата едно и две. Правило е: дом, в който има повече девойки, майката живее по-дълго време; в случай че момчетата са повече, бащата живее по-дълго време. Има и изключения от това предписание, само че нормално става съгласно него. Ако синовете и дъщерите са еднообразно на брой и майката, и бащата живеят дълго време. Някога се случва и двамата да заминат в един ден. За да се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята би трябвало да живеят в мир и единодушие. Също и родителите би трябвало да живеят добре. Изобщо, доста аргументи има за продължение живота на родителите и на децата.

Ражда се наследник - основали са го електрическите влияния; значи влезнало е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се щерка - основали са я смирението, магнетизмът и скръбта... Ето за какво момъкът се мъчи, а момата скърби.

Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени през деня, носят белезите на деня. Също по този начин ония, които са родени заран, при изгрев на слънцето, радикално се разграничават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите тутакси, минутата и секундата на своето раждане. Тази е повода за огромното многообразие, което съществува сред хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други - повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той е заченат през деня при действието на светлината; който се ражда през деня, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това демонстрира, че в природата съществува закон на контрастност, на отплата на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат денем и да се роди през деня; невероятно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.

Майка, която желае да роди положително, рационално и крепко дете, тя непреривно би трябвало да държи тази концепция в мозъка си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата й.

За да се роди едно мъдро и красиво дете, майката е работила в това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е поддържала тази мисъл в мозъка си с епохи. Геният има избрани черти на лицето, избран череп, несъмнено чело. Всеки човек се ражда с избрана задача, колкото тя да е дребна или огромна. Защо да не се радваш, в случай че детето ти бъде елементарен човек, само че да извърши задачата, която му е дадена? Малкото колелце в часовника извършва толкоз значима работа, каквато и огромното.

Ако майката знае по какъв начин да целува детето си тя може да сътвори от него талант. С всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него мощ, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкоз повече живот е внесла в него. Аз не съм за това други хора да целуват децата. Но това може да става в доста редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих разрешавал на други да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз приказвам за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз приказвам за онази майка, която като огледа детето си, радва му се, тъй като сред нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се усилва от целувките на майката. Целувката не е нещо празно.

От „ Ново схващане за майката и раждането " по Учителя Петър Дънов